Котешката FIV се смята за едно от най-опасните заболявания. В допълнение към цялата загриженост при спасяването или осиновяването на коте има и друг проблем, за който трябва да се внимава: лесното предаване. Има тестове, които откриват патологията, и е необходимо да ги направите, преди да вземете нова котка у дома - особено ако имате други котки. Котето с FIV може да се окаже, че предава болестта на други.Ето защо много хора се чувстват несигурни, когато получат диагноза за положителна котка в средата на котилото.

Но могат ли котките с FIV да живеят спокойно с други котки или това е напълно противопоказно? Ако някога сте се сблъсквали с подобна ситуация или просто сте любопитни какво да правите в такива случаи, вижте по-долу как да се справите с всичко по най-добрия начин - както за котката с FIV, така и за здравите котенца.

Какво представлява FIV при котките и как се проявява заболяването?

За да разберем по-добре какво е FIV и как да разпознаем котка с FIV, разговаряхме с ветеринарния лекар Игор Борба от Бело Оризонте. Той обяснява: "Заболяването FIV или вирус на котешкия имунитет - както много хора го познават - е болест, причинена от РНК вирус от семейство Retroviridae, който е много подобен на човешкия имунодефицитен вирус (HIV)." Заразяването вече се случваглавно чрез надраскване - когато котката се бори с друга заразена котка - но може да се получи и трансплацентарно и перинатално от заразени котки на техните котенца.

"Когато животното се зарази и вирусът се разпространи в целия организъм, първият симптом е ниска температура, свързана с промени в лабораторните изследвания, като неутропения (сериозно намаляване на неутрофилните клетки) и генерализирана лимфаденопатия (състояние на увеличен обем на лимфните възли). след тези първи промени животното навлиза в латентен период, в който не настъпват промениТози период може да варира в зависимост от вирусния подтип, имунитета на котката, както и от възрастта ѝ. Тоест едно животно може да остане от 3 до 10 години, без да прояви признаци на FIV", информира Игор.

След латентния период котката с FIV започва да проявява първите клинични признаци. Те могат да се дължат на наличието на вируса, като например хронична диария, анемия, офталмологични промени (като увеит), бъбречни промени (като бъбречна недостатъчност) и неврологични промени. Животните могат също така да започнат да се крият много, да спрат да се грижат (облизват), да имат деменция и други промени, като напримерНиският имунитет може да причини загуба на апетит, отслабване и отпадналост.

Могат ли котките с FIV да живеят с други здрави котки?

Според ветеринарния лекар не е съвсем препоръчително котка с FIV да живее с отрицателни котки, тъй като няма начини да се имунизира срещу болестта. Съществува петкратна котешка ваксина, която предпазва от FELV, но не и от FIV. Все пак има някои начини да се установи хармонично съжителство между положителни и отрицателни животни - т.е. котка с FIV може да бъде имунизирана срещу FELV.да живее с други котки, при условие че настойникът е отговорен за редица грижи.

"Първата стъпка, преди да въведете нова котка в къща с други котки, е да тествате животното срещу болестите FIV и FELV. Този тест може да бъде отрицателен през първите 30 до 60 дни след заразяването, така че най-препоръчително е да държите новото животно в изолация през това време и след това да направите теста", съветва Игор. Ако котката е диагностицирана с болестта FIV, ветеринарният лекаробяснява, че е необходимо да се вземат следните предпазни мерки:

• Винаги поддържайте купичките за храна и вода много чисти, като ги миете с гореща вода и препарат, както и тоалетната на животното.

• Животните не трябва да се съревновават за храна или тоалетни, така че в идеалния случай тези принадлежности трябва да бъдат разположени в по-голям брой от броя на котките в къщата, за да се избегнат боеве.

• В идеалния случай котка с FIV не трябва да напуска къщата (това се отнася и за отрицателните котки). Контактът с улицата и други животни е много опасен за здравето на котките.

Ако вкъщи има две котенца, идеалният вариант е да имате поне три тоалетни за котки (с една повече от броя на обитателите). Същото важи и за други предмети, които те споделят, тъй като целта е да се избегнат всякакви конфликти. "Не трябва да забравяме, че най-честата форма на предаване на болестта FIV е чрез драскане по време на битки", предупреждава той.

Кастрацията на котките помага за ограничаване на агресивното им поведение

Голям съюзник за намаляване на рисковете от заразяване е кастрацията на котките - въпреки че FIV не е заболяване, което може да бъде напълно предотвратено, вероятността да засегне кастрирани животни е по-малка. Обяснението за това според специалиста е следното: "След кастрация животното става по-малко агресивно и намалява интереса си да се разхожда из квартала, да бяга от дома, да се замесва в спорове за храна и т.н.С други думи, по-малко агресивното поведение на котките помага да се сведе до минимум разпространението на болестта FIV, тъй като котето няма да се впуска в толкова много битки, колкото котка, която не е кастрирана.

"Все пак е добре да се помни, че ако настойникът вече има информация, че котката е FIV позитивна, той трябва да предотврати контакта на животното с други котки, за да няма предаване на болестта", подчертава Игор.

Котка с FIV: колко често трябва да се изследва?

За да разберете дали имате FIV-позитивна котка, е важно да я тествате, преди да я изложите на други животни в къщата. Тъй като заразяването може да продължи от 60 до 90 дни, идеално е да се възползвате от този интервал от време, за да извършите всички посочени тестове, след като животното е било изложено на вируса. В случай на FIV-позитивна котка, която живее с други отрицателни котки, тези тестове трябва да"Ако отрицателното животно живее с друго положително животно и има вероятност от заразяване, тестът може да се прави на всеки 3 месеца, ако е необходимо."

Котките с FIV могат да живеят с други котки, стига собственикът им да спазва редица предпазни мерки.

Замисляли ли сте се някога, ако в едно кучило има няколко здрави котенца и една котка с FIV? За съжаление това е нещо, което може да се случи, и точно такъв е случаят на възпитателката Габриела Лопес от Бразилия. Тя спасила няколко котенца и установила, че Оливър е положителен, докато братята и сестрите от същото кучило (Нелсън, Амелия, Крис и Буруриня) са отрицателни, както и по-малките братя Джамал и Шаника.Габриела разказва: "Първите ми реакции бяха да направя много проучвания (тъй като това не беше тема, която разбирах в дълбочина), да задам много въпроси на ветеринарите, да разбера за опита на други майки на котки, които са преминали през същата ситуация като мен, и да започна незабавно лечение с лекарства".

Тъй като да се отърве от котето не е било възможно, настойникът скоро се е заел да следи за медицинските указания, за да може Оливър да живее здравословно с братята си. "Ветеринарният лекар винаги ясно е казвал, че всички могат да живеят заедно, да, просто трябваше винаги да се грижим за тях", казва Габи. Основните грижи, предадени на настойника, са:

• Започнете възможно най-скоро да приемате лекарство за повишаване на имунитета, което трябва да се приема до края на живота.
• Кастрирайте всички котки (в този случай всички вече бяха кастрирани)
• Провеждайте периодични изследвания на Оливър, за да разберете какъв е имунитетът му, и не му позволявайте да има достъп до улицата или контакт с непознати котки.
• Избягване на по-агресивна игра с братята и сестрите
• Редовно подрязване на ноктите на котките
• Ограждайте всички животни в домакинството на всеки 3 месеца
• Винаги приемайте лекарства срещу бълхи и кърлежи
• Поддържане на актуални ваксинации на котката ви
• Поддържане на правилна хигиена в къщата и в кочината
• Поддържане на здравословна диета с качествена храна Избягване на ситуации, които могат да стресират котката с FIV

Що се отнася до въпроса за адаптацията на FIV положителна котка с други отрицателни котки, това зависи много от всяко животно. В случая с Оливър настойникът посочва: "Той винаги е бил много спокоен и дружелюбен котарак, никога не е бил боен. Всичките ми котки бяха кастрирани много рано, така че никога не са имали териториален инстинкт да искат да се бият с мъжки котки и да се кръстосват с женски, което ги улесняваше да се бият с други котки.Грижите ни се утроиха, но съжителството между тях никога не е било проблем, винаги е било много мирно."