Брахицефалните кучета са си спечелили специално място в сърцата на хората. През 2018 г. Бразилската конфедерация по цинофилия установи, че от 5-те най-често осиновявани от бразилците породи, 3 са брахицефални: френски булдог, ши цу и мопс. Тези кучета обикновено са весели и игриви, но имат и известната сплескана муцуна и анатомични промени, които причиняват предразположеност към различни заболявания.Ако искате да осиновите брахицефално куче, трябва да разберете физиологичните проблеми и последиците, които могат да се отразят върху него през целия му живот.

Как са се появили брахицефалните кучета?

Брахицефалните кучета са възникнали в резултат на кръстосването на кучета с по-малки муцуни. Преди няколко години развъдчиците са искали да развъждат видове кучета с къса муцуна и пропорционална челюст с тези кръстоски. Долната челюст нямало да бъде засегната, но горната трябвало да бъде скъсена. По този начин тези кучета с по-малки муцуни са били селектирани заради естетическия стандарт.От тях се раждат много породи, които днес имат брахицефален синдром.

Брахицефалните кучета имат промени в анатомията, които причиняват здравословни проблеми

Синдромът е наречен така, защото черепът на брахицефалното куче е по-къс. Основната характеристика на тези кучета е сплесканата им муцуна. носните отвори са с намален размер, което води до стенотични (тесни) ноздри, които затрудняват достъпа на въздух.Тези животни имат и хипопластична трахея, което означава, че трахеята не е напълно развита и има малко място за преминаване, което затруднява провеждането и филтрирането на преминаващия през нея въздух.

Друг проблем при брахицефалните животни е удължаването на мекото небце, което съответства на задната част на покрива на устата. Тази промяна кара небцето да вибрира по време на преминаването на въздуха, предизвиквайки подобни на хъркане звуци. Освен това скъсената и вдлъбната горна челюст дава малко място за развитие на зъбите. Затова всички те растат заедно и под различен ъгъл, по начинДруга промяна са известните торбести очи, които са много открити и сухи, което улеснява развитието на очни проблеми.

Задухът на кучето, хъркането и хипертермията са някои от последиците в живота на домашния любимец.

Всички анатомични промени допринасят за скъсяването на дихателните пътища, което се отразява на здравето и живота на домашния любимец. Брахицефалните кучета изпитват големи затруднения при дишането. Много от тях могат да го правят само през устата, бързо и за кратко. Те също така хъркат много, поради прекомерните вибрации на удълженото меко небце в контакт с въздуха. През целия период наОсвен това кучето с хрипове трябва да се справя и с проблеми с кашлицата, аерофагията (когато "поглъща" въздух), обратното кихане и задушаването. Освен това често се срещат и заболявания на очите поради ниското производство на сълзи, което оставя очите незащитени.

Друг проблем е хипертермията. Това състояние се характеризира с прекомерно повишаване на телесната температура. Обикновено дишането помага за охлаждане на тялото, когато ноздрите овлажняват въздуха и намаляват телесната температура. Брахицефалните кучета обаче имат тесни ноздри, което затруднява дишането.топлообмен.

Брахицефалните кучета изискват специални грижи

Ако искате да осиновите брахицефално куче, знайте, че ще трябва да му отделяте много внимание през целия му живот. Посещенията при ветеринар и прегледите трябва да са постоянни. Освен това настойникът трябва да вземе предпазни мерки, за да улесни сложния живот на своя домашен любимец. Избягвайте да излизате с него в много горещо време, особено през лятото. Също така не се разхождайте дълго време.Важно е кученцето да се хидратира, затова не забравяйте да оставяте купичката с вода винаги пълна.

В горещите дни задъхващото се куче има нужда от намаляване на телесната температура, затова използвайте мокри кърпи и пръскайте лапите със студена вода. Друг съвет е да се подстригвате редовно. Голямото количество козина може да направи кученцето още по-горещо. Брахицефалният синдром причинява много неудобства, но те могат да бъдат избегнати с тези предпазни мерки, за да се осигури по-голямо качество на живот.на домашния любимец.